ПРОГРАМА

за борба със сърдечно-съдовите заболявания у децата за периода 2005–2010 г.
  1. Структура на заболеваемостта и смъртността от сърдечносъдови заболявания

    Тази програма за борба със сърдечно-съдовите заболявания у децата в Р България за периода 2005-2010 г е разработена в съответствие с изискванията на СЗО и Евросъюза, като са съобразени с националните особености и хода на реформата в здравеопазването. Тя е структурирана в съответствие с действащата за периода 2000-2005 г национална програма за борба със сърдечносъдовите заболявания за възрастната популация.

    Основната цел

    на програмата е да постави основни и отговорни задачи пред общо практикуващи лекари, педиатри, кардиолози, учители, спортни деятели и общественост:

    1. Да се предпазят децата от сърдечносъдови заболявания /ССЗ/, които ще се изявят и ще доведат до инвалидност и смъртност основно в годините след детството: сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност.
    2. Да се установят и ограничат в детството основните рискови фактори за развитие на ССЗ—артериална хипертония /АХ/, затлъстяване, ниска физическа активност, тютюнопушене.

    ССЗ са основен здравен и социален проблемна съвремието. В структурата на инвалидността и смъртността в зряла възраст те имат водеща роля. България е на едно от първите места в Европа по честота на смъртност от мозъчен инсулт и миокарден инфаркт. Висока е цената на здравните услуги за тези пациенти. Между ССЗ най-голямо значение имат: АХ, исхемичната болест на сърцето, инфаркта на миокарда, мозъчносъдовата болест, ревматичните пороци и болестите на сърцето. За детската възраст основно значение имат вродените сърдечни малформации и артериалната хипертония.

    Част от децата с високо кръвно налягане, участвали в рехабилитационната програма в Поморие-център Св. Георги
    Част от децата с високо кръвно налягане, участвали в рехабилитационната програма в Поморие—център „Св. Георги“

    Днес безспорно е доказано, че основните рискови фактори за ССЗ: АХ, наднормена телесна маса, тютютнопушене, консумация на алкохол, ниска физическа активност, дислипидемиите, нарушенията във въглехидратния толеранс и др. Водят началото си от детството. Съществуват и убедителни морфологични доказателства за наличие на най-ранни съдови атеросклеротични промени у децата – мастни петна още през І декада от живота, а фиброзни плаки—от ІІ декада. Акцелерацията на тези съдови промени е към края на детството—18–19 година. Това е още един аргумент в подкрепа на една раннна профилактика.

    Днес профилактиката на АХ и атеросклерозата, които клинично се изявяват основно в млада и зряла възраст се дефинира като „педиатрична отговорност“. Контролът на кардиоваскуларния риск трябва да започне рано в живота, в периода, когато се изграждат навици за труд, хранене, хигиена, почивка, спорт–валидни за цял живот. Този период е детството и юношеството.

    Честотата на АХ у децата в училищна възраст в Р България за периода 1972-2002 г се задържа около 4-6 %. Хипертонията в тази възраст протича обикновено малосимптомно, но с бавно и прогресивно развитие на промени в сърцето и съдовете на очното дъно. Основната част от тези деца / около 2/3/ навлизат в 3-4 декада от живота запазвайки повишеното артериално налягане и с начална левокамерна хипертрофия и ангиоретинопатия.

    Вродените сърдечни малформации са най-тежката сърдечна паталогия в ранна възраст. Те имат важен дял в структурата на смъртността в неонаталния и кърмачески период и причините за инвалидизация в следващите години от живота. Многофакторната им обусловеност прави профилактиката им изключително трудна. Съвременните неинвазивни методи позволяват пренатална диагностика. Тя е изкючително важна с оглед ограничаване на ражданията на деца с тежки и трудно корегируеми вродени сърдечни малформации.

  2. Рискови фактори

    Проучвания в много страни доказаха, че съществуват фактори на риска, които са общи за ССЗ. Оказа се, че тези фактори водят началото си още от детството и юношеството. Голям е броят на децата с АХ, с наднормена телесна маса, с недостатъчна физическа активност, с повишен холестерол. В немалка част от учениците след 12-годишна възраст започва и тютютнопушенето. Съществено значение и в детството имат генетични и психосоциални рискови фактори и влияние на неблагоприятни фактори на средата.

    Доказано е, че редуцирането на влиянието на рисковите фактори в популацията намалява заболеваемостта от ССЗ. Ефектът би бил значително по-голям, ако редуцирането на тютютнопушенето, затлъстяването, ниската физическа активност, нездравословното хранене започне още от детските години.

    1. Нездравословно хранене

      Рискът от развитие на АХ у децата и развитието по-късно в живота на тежки ССЗ се увеличава от прима на храна, богата на наситени мастни киселини и холестерол, натриев хлорид, полизахариди, консерви, колбаси. Благоприятен ефект има по-големият относителен дял в храната на пресни плодове и зеленчуци, богати на витамини. Програмата акцентира върху изработването на примерни диетични програми и съобразяване с индивидуалните нужди на организма. Изключително важно е създаване на навици за здравословно хранене още от ранните детски години. Да се регламентира изискването към всеки производител за определяне и обозначаване на калориите, количеството холестерол, наситени мастни киселини и натриев хлорид върху етикета на всеки хранителен продукт. Регламентиране на изискванията и контрол към предлаганите храни в детските градини, ученическите столове, училищните лавки.

    2. Наднормена телесна маса

      Наднормената телесна маса и затлъстяването са водещ фактор за възникване на артериална хипертония в детството и за задържането й в следващите години млада и зряла възраст. Контролът върху телесната маса следва да започне още от кърмаческата възраст.

    3. Психоемоционален стрес

      Психоемоционалният стрес у децата повишава риска от АХ. В съвременното общество честотата на този фактор се увеличава т хроничното пренапрежение на неукрепналата още детска нервна система както в училище, така и в семейството. Една от задачите на програмата е намаляване на този фактор чрез преразглеждане на учебните програми от МОН.

    4. Тютюнопушене

      Неблагоприятното въздействие на този фактор започва още от детските и юношеските години. Една от задачите на тази програма е да се регламентира абсолютната забрана на тютюнопушенето в училищата и определен район около тях.

    5. Ниска физическа активност

      Ниската физическа активност повишава риска от възникване на АХ у децата.В последните години повишените изисквания на учебните програми, тенденцията за увеличаване необходимостта от допълнителни частни уроци, компютърните игри увеличават броя на децата, водещи заседнал начин на живот. Една от целите на програмата е да се създаде още от детството стил на живот с повече време за организиран спорт, плуване, туризъм. Да се оборудват училищата с повече спортни съоръжения, басейни и игрища.

    6. Серумен холестерол и дислипидемии

      Увеличени нива на серумния холестерол се срещат и при децата с АХ. Съчетанието от АХ и хиперхолестеролемия още от детска възраст предразполага към ранно развитие на атеросклеротични съдови лезии, далеч преди клиничната изява на ССЗ.

    7. Генетични фактори

      Генетичният фактор има важна роля, предразполагаща към възникването на АХ у децата. Потомците на родители с АХ са таргетна група за по-агресивна профилактика с ограничаване на останалите рискови фактори рано в детството.

    Заключение

    Успешното изпълнение на програмата за борба със ССЗ предполага намаляване на честотата на АХ у децата и юношите. Затлъстяването, нерационалното хранене, ниската физическа активност, тютютнопушенето са контролируеми рискови фактори. Успешното изпълнение на програмата предполага намаляване и на тяхната честота.

    Ограничаването на основните рискови фактори за ССЗ още от детството би довело до намаляване честотата на инфарктите и инсултите у възрастните. С това ще се подобри и здравословното състояние на нацията.

    Изпълнението на програмата би следвало да стане с активното участие на всички обществени структури и организации. Системата на здравеопазването да изпълнява главна координираща роля.

    Работа с настроение
    Работа с настроение
  1. Промоция
    1. Увод

      Промоцията на здравето заема важно място в борбата с АХ у децата и профилактиката на ССЗ в следващите години от живота им. Важно място в програмата заема разпространението на знания сред детското население относно рисковите фактори за АХ, популяризирането на здравословен начин на живот. Знанията трябва да бъдат адресирани в по-голяма степен към високо рисковите групи: децата със затлъстяване и децата - потомци на родители с АХ и ССЗ. Разпространението на здравните знания трябва да бъде ритмично и достъпно за по-голямата част от детското население.

    2. Цели
      1. Разпространение на знания за здравословен начин на живот сред цялата детска популация
      2. Разпространение на знания относно ролята на основните рискови фактори и начини за ограничаване на тяхното неблагоприятно влияние сред цялата детска популация.
      3. Повишаване на здравната култура при децата с повишен риск за ССЗ – затлъстяване, фамилно обременени за АХ
      4. Повишаване на здравната култура при деца с АХ
    3. Задачи
      1. Разпространение на информация сред населението чрез:
        • 1.1. Издаване на брошури за:
          • популяризиране на здравословен начин на живот
          • намаляване риска и избягване въздействието на рисковите фактори
          • хигиеннодиетичен и двигателен режим при деца с рискови фактори
          • хигиеннодиетичен и двигателен режим при деца с АХ
        • 1.2. Издаване и популяризиране на листовки и дипляни за:
          • вредния ефект на РФ
          • борба с тютютнопушенето, ниската двигателна активност, стреса и вредните навици в хранителния режим
          • популяризиране на здравословен начин на живот с цел намаляване въздействието на РФ
        • 1.3. Публикации в масов тиражирани печатни издания /вестници, списания/ за:
          • популяризиране на здравословен начин на живот
          • популяризиране ефекта на рисковите фактори
          • хигиеннодиетичен и двигателен режим при деца с АХ
          • борба с тютютнопушенето, ниската двигателна активност, стреса и вредните навици в хранителния режим
        • 1.4. Телевизионни и радиопредавания, излъчвани от национални и регионални мрежи за:
          • популяризиране на здравословен начин на живот
          • популяризиране ефекта на рисковите фактори
          • хигиеннодиетичен и двигателен режим при деца с АХ борба с тютютнопушенето, ниската двигателна активност, стреса и вредните навици в хранителния режим
        • 1.5. Организиране на пресконференции с тематика: Артериални хипертонии у децата и ранна профилактика на атеросклеротичните съдови промени
        • 1.6. Създаване на WEB-страница, съдържаща информация за артериалните хипертонии у децата – роля на рисковите фактори за развитието им, протичане, лечение, профилактика
      2. Разпространение на информация сред педиатрите и въвеждане на нови методи с цел повишаване ефективността на откриването на деца с АХ, диагностиката им и тяхното лечение.
        • издаване на специализирани наръчници ръководства за лекарите
        • публикуване на серия от статии в специализирани медицински издания, касаещи въвеждането на нови методиза превенция и лечение на АХ у децата.
        • Организиране на краткосрочни специализирани курсове за повишаване квалификацията на лекарите с цел въвеждане на нови методи за превенция и лечение на АХ у децата.
        • Организиране на семинари и конференции с тематика “ Промоция, превенция, лечение и рехабилитация на деца с АХ
        • Издаване на кратки, структурирани методични ръководства, предназначени за лекарите от извънболничната медицинска помощ, определящи алгоритмите на съвременните начини на поведение и борба със ССЗ.
    4. Изпълнители
      1. Работна група по изпълнение на програмата за борба с АХ у децата
      2. ОПЛ, специализирани практики, училищни лекари и останалите медицински специалисти
      3. Масмедии—електронни и печатни
      4. МЗ, НЗОК, РЦЗ
      5. НЦЗК
      6. Общински власти
      7. Общественици, журналисти, бизнес лидери, учени
    5. Стратегия за имплементация
      1. Изграждане на национален консенсус между потенциално значимите участници с цел създаване добра колаборация между всички нива
      2. Създаване на тесни контакти с масмедиите, електронните и печатните, с цел да се осигури достъпност и разпространение на информацията до всички групи от населението.
      3. Активно интегриране на ОПЛ, специализираните практики, кабинети по превантивна кардиология /?/, и останалите медицински специалисти в имплементацията на програмата.
      4. Насочена активна промоция в предварително определени райони, където има повишени нива на рискови фактори.
      5. Включване на училищните власти и настоятелства в процеса на по-активно подпомагане промоцията на здравето за борба със ССЗ.
    6. Критерии за имплементация и очаквани резултати
      1. Намаляване на относителния дял на децата–тютюнопушачи.
      2. Увеличаване броя на децата, занимаващи се със спорт.
      3. Намаляване на относителния дял на децата с наднормена телесна маса и затлъстяване.
      4. Повишаване нивото на знания на децата, разбирането и отговорността към факторите, касаещи здравословен начин на живот.
      5. Повишаване квалификацията на лекарите и медицинските специалисти във връзка с прилагането на съвременни методи за откриване, диагностициране, лечение и профилактика на децата с хипертония.
    7. Модификация и верификация на изпълнението.
      1. Провеждане на анонимни анкети сред учениците за регистриране на ефекта от промоцията на здраве за борба със ССЗ.
      2. Провеждане на статистически изследвания за нивото на знание сред учениците за здравословен начин на живот.
      3. Провеждане на статистически изследвания за честотата на деца с наднормено телесна маса и затлъстяване.
      4. Провеждане на статистически изследвания за броя на децата, занимаващи се със спорт.
      5. Провеждане на статистически изследвания за броя на учениците-пушачи.
      6. Провеждане на статистически изследвания за нивото на психо-социалния стрес сред децата.
      7. Създаване на специализирана национална база данни за събиране, съхранение, и обработка на информация за броя на децата с повишен риск за артериална хипертония и ССЗ.
    8. Срок за изпълнение—2007–2010г.
    9. Заключение

      Изпълнението в пълен обем на програмата за промоция на здраве и борба с артериалните хипертонии у децата предполага успешно имплементиране на всички компоненти на Националната програма за борба със ССЗ.

  2. Превенция
    1. Увод

      Превенцията на артериалните хипертонии у децата има подчертан ефект върху развитието на ССЗ по-късно в живота. Значима е нейната роля върху заболеваемостта, инвалидността и смъртността в зряла възраст.

    2. Цели
      1. Намаляване честотата на артериалните хипертонии у децата.
      2. Намаляване честотата на рисковите фактори у децата.
      3. Намаляване на разходите за лечение и подобряване на ефективността му.
    3. Задачи
      1. Превенция на рисковите фактори
        • 1.1 Повишена телесна маса
        • 1.1.1. Организиране на курсове с ОПЛ и деца (ученици) за поддържане на здравословна телесна маса; редуциране на телесната маса
        • 1.2 Занижена двигателна активност
        • 1.2.1. Организиране на масови спортни мероприятия в училище
        • 1.2.2 Осигуряване възможност за спорт и туризъм на децата
        • 1.3 Неправилен хранителен режим
        • 1.3.1. Осигуряване контрол на хранителните продукти, предлагани в търговската мрежа и в училищните столове и лавки, относно съдържанието на готварска сол.
        • 1.3.2. Насърчаване производството, търговията и разпространението на хранителни продукти с ниско съдържание на съставки, водещи до увеличаване на риска от АХ и ССЗ.
        • 1.3.3. Организиране на беседи за изграждане на навици по поддържане на здравословен хранителен режим.
        • 1.4 Стрес
        • 1.4.1. Провеждане на беседи сред учениците за преодоляване на психо-социалния стрес
        • 1.4.2. Улесняване достъпа на децата до психологични консултации
        • 1.5 Тютюнопушене
        • 1.5.1. Забрана на тютюнопушенето в училищата и на обществените места.
        • 1.5.2. Беседи за вредата от тютюнопушенето
      2. Скрининг
        • 2.1 Скрининг на детското население за установяването нивото и констелацията на рисковите фактори
        • 2.2 Скрининг на рисковите фактори: наследствена обремененост с АХ и ССЗ, наднормена телесна маса и затлъстяване, прекомерна употреба на сол, понижена двигателна активност, психо-социален стрес, неадекватен хранителен режим, дислипопротеинемии
      3. Ранна диагностика
        • 3.1. Задължително ежегодно измерване на АН от ОПЛ и училищния лекар на всички деца над 3 год. В по-ранна възраст- измерване на АН при насочващи за хипертония симптоми.
        • 3.2. Насочване към детски кардиолог на всяко дете с установено повишено АН.
    4. Изпълнители
      1. Общо практикуващи лекари.
      2. Специализирани практики.
      3. Училищни лекари.
      4. Неправителствени организации.
      5. Българска лига по хипертония.
      6. Фондация „Евроздраве“
      7. ХЕИ.
    5. Стратегия за имплементация
      1. Активно интегриране на ОПЛ, специализирани практики и училищни лекари за имплементация на програмата.
      2. Включване на училищните власти и настоятелства в процеса на активно подпомагане превенцията на АХ у децата.
    6. Критерии за имплементация и очаквани резултати.
      1. Намаляване честотата на АХ у децата
      2. Намаляване честотата на основните кардиоваскуларни рискови фактори у децата.
    7. Мониториране и верифициране на изпълнението.
      1. Провеждане на анонимна анкета сред ОПЛ, училищни лекари и др. медицински специалисти за регистриране на ефекта от превенцията.
      2. Провеждане на статистически изследвания върху:
        • 2.1. честотата на хипертониите у децата
        • 2.2. честотата на наднормена телесна маса и затлъстяване у децата
        • 2.3. броя на децата, занимаващи се със спорт
        • 2.4. броя на децата–пушачи
        • 2.5. нивото на психо-емоционалния стрес
      3. Създаване на специализирана национална база данни за събиране, съхранение и обработка на информацията за броя и медицинските данни на децата с повишен риск и тия с АХ.
    8. Срок за изпълнение—до края на 2010
    9. Заключение

      Приоритетна част от Програмата за борба с АХ у децата е превенцията. Ефект от успешното изпълнение на поставените задачи по превенцията на АХ у децата има директно въздействие върху качеството на живота и постигане намаляване на АХ у децата и по-късно намаляването честотата на ССЗ в зряла възраст.

  3. Лечение
    1. Увод

      Своевременното, адекватно и съвременно лечение на АХ у децата може да предпази от ранни промени в прицелните (таргетни) органи и да намали заболеваемостта от ССЗ у възрастната популация.

      Акцентира се върху разработването на методични указания за въвеждането на съвременни методи за лечение на АХ у децата.

    2. Цели
      1. Въвеждане на съвременни схеми за лечение на АХ у децата с цел намаляване развитието на ранни промени в сърцето и кръвоносните съдове.
      2. Постигане на по-голяма ефективност при лечението на АХ у децата
    3. Задачи
      • 1. Изработване на принципи за поведение на лекаря при артериална хипертония у децата
      • 1.1. Своевременно начало на лечение
      • 1.2. Осигуряване на съвременни лабораторни, инструментални средства и методи на изследвания
      • 1.3. Лечение на хипертоничните кризи у децата
    4. Изпълнители
      1. Семейни лекари (ОПЛ), специализирани практики, болнични заведения и останалите медицински специалисти
      2. Лекари от центровете за спешна медицинска помощ
      3. НЗОК, СЗОК
    5. Стратегия
      1. Прилагане на консенсус за ангажиране на всички участници, с цел създаване на по-добра колаборация и функционална ефективност при прилагане на програмата
    6. Критерии за имплементация
      1. Намаляване честотата на АХ у децата
      2. Повишаване на квалификацията на лекарите и медицинските специалисти във връзка с оценка на прилагането на съвременни методи за лечение на АХ у децата.
      3. Намаляване на болничния престой при диагностициране и лечение на АХ у децата.
    7. Мониториране и верификация на изпълнението.
      1. Провеждане на анонимни анкети сред медицинските специалисти за регистриране на ефекта от лечението.
      2. Провеждане на статистически проучвания за ефективността от лечението на децата с АХ.
      3. Проследяване честотата на органните усложнения при деца с АХ.
    8. Срок за изпълнение—до края на 2010 г.
    9. Заключение

      Изпълнението на програмата за лечение на АХ у децата предполага редуциране на честотата на органни усложнения и намалявяне на възможността за задържане на ПАХ в следващите години от живота.

  4. Рехабилитация
    1. Увод

      Рехабилитацията е важен етап в борбата с АХ у децата. Провеждането на рехабилитационна дейност цели бързо възстановяване на нарушенията във вегетативната регулация на ССС при децата с АХ и намаляване честотата на органните увреждания. Активните рехабилитационни дейности предотвратяват неблагоприятната еволюция на детските хипертонии.

    2. Цели
      1. Редуциране на усложненията на АХ в детството.
      2. Подобряване еволюцията на установената в в детството ПАХ в следващите години от живота.
    3. Задачи
      1. Провеждането на специализирана рехабилитационна програма с цел постигане на оптимална двигателна активност и хигиенно - диетичен режим при децата с ПАХ.
      2. Изработване принципи на рехабилитация при децата с ПАХ.
      3. Въвеждане в практиката на съвреминни рехабилитационни подходи.
    4. Изпълнители
      • детски кардиолози
      • експерти-кардиолози
      • педиатри
      • общо практикуващи лекари
      • медицински сестри
      • педагози и психолози
      • специализирани екипи от неправителствени организации
      • Агенцията за закрила на детето
      • Регионалните инспекторати по образованието
      • Подразделенията на Агенцията за социално подпомагане

Методично указание

за практическо приложение на програмата за борба със сърдечно–съдовите заболявания у децата … повече ›